10 may 2006, 7:50

А--зът 

  Poesía
1070 0 2
   
 Нито-виждам те, 
 нито чувам те,
 но в страха си аз усещам те.
 Защо..? Къде..? - не знам.
 Вярвам - ще намеря пътя сам.
 Далеч от теб- мисловна мъгла,
 далеч от теб -лицемерна суета.


 А-зът - мразя те,
 А-зът- търся те.
 Защо...? Къде...?- не знам.
 ти си моята кръв,но белязана
 от змия на желания,
 от змия греховна.

 Приех своят знак,
 търсех своята сянка-
 трепет от листа,
 но нараних се на прозорец
 и кръвта се сля със светлина.


 Ти си вътре в мен
 и пиеш свята отрова,
 но ще се събудя 
 преди да потъна 
 в мъртва почва без цветя. 

© Цветелин Замфиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "но нараних се на прозорец
    и кръвта се сля със светлина." - катарзисът винаги минава през болка, няма как
    много силни моменти, Цецо, браво!
  • Харесва ми ! Браво !
Propuestas
: ??:??