Търся отговорите, но не ги намирам.

Търся логика, но и нея не я виждам?!!!

Как може да има логика в сърцето ми?

Как може да чувствам сега ръцете ти...

Желая твоите устни връз мен.

Виждам влюбеното си лице,

загубвам свободата си с теб.

Вплете ме в твоето сърце...

Не се интересувам от нищо.

Не ми е потребно чуждо.

Не ми е нужна свобода.

Знам, вече съм окована!

Искам да ти покажа страстта си.

Огледай се, виж любовта ми!

Не знам дали ме разбираш,

но искам да ме почувстваш...

червейчета да разяждат стомаха ти,

ледена пот да тече по страните ти...

знам, че те виждам в сърцето си

и знам, че ти изписа душата ми.

Знам, че само прозвъняването

по телефона не ми е достатачно.

Но аз съм тази, която отлетя,

заради свободата си, това търпя.

Виждам, няма ясна логика,

изживявам всеки миг пак

и чувствата ми подивяват,

а спомените избледняват.

Днес устните ти къде са?!

Със себе си ли да се боря!?

Кой дръпна шалтера

на щастието така...

отново ли съм губещият,

не мога да разбера?!!!

Как разбрах, че си за мен...

Как реших, че си единствен...

Може би бях самотна?!

Може би и ти.

Може би са чувства.

Не може да се обясни...

Мисля, че сме влюбени.

Просто ме прегърни...

Май сме влюбени!!!

Просто ме докосни...