***

29 jul 2015, 15:58 2015-07-29T16:37:03+03:00

Poesía

702 0 2

Боже, който уж си горе,

съществуваш ли въобще?

Уж си милостив, а вчера

ти уби едно дете...

Хубаво момче си беше,

ала колко ме е яд,

че замина си, невиждал

нито красоти, ни свят.

Изтръгна го, ти, Боже,

от семейство, от любов...

Нечестно е, не може

да крадеш щастлив живот.

После как да вярвам в тебе?

Към добрите щедър бил...

Как ти, егоист неземен,

млад без време би убил!?

Питаш ли ги - майка, татко,

как ще плачат след това,

а сестра му "Сбогом, братко"

ще изрича през пръстта.

А приятели, любови,

тъжно, но по пътя свой

ще обичат хора нови,

а къде ще бъде той?

Нали си горе да закриляш?

Съществуваш ли въобще?

Уж си милостив, а вчера

ти уби едно дете.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ивахрис (Иванка Морарова)

2016-01-03T17:05:40+02:00

Болка! Усетих вик от болка. Изпитвала съм я и съм се опитвала да си отговоря на всички въпроси, защото трябва човек да продължи пътя си и да запази вярата си, вярата в доброто. Бъди щастлива, Момиче! И пиши! Умееш го.
limeruna (Йоана)

2015-08-04T09:37:47+03:00

Всички сме деца. И естествено се инатим да приемем смъртта. Пък тя не подбира...