...

8 jun 2018, 11:02

Poesía » Filosófica

432 0 0

На М. Николов

Друже мой, на небето,

виждам те, както вчера.

Близо си вече до Бога,

как е там по вечерня?

Бият камбаните лудо,

идват поразници разни.

Хлябът е тук от вчера,

щурам се в къщата празна.

Луд ли бе или ние нефелни,

кой пръв ще скочи да каже.

Друже, щастливецо, приживе,

тръгна си мълком по пладне.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.