Денят е днес
Винаги казваме:
"И утре е ден..."
Винаги вярваме:
"И утре е ден..."
Винаги помниме:
"Вчера, онзи и по-онзи ден..."
НО
забравяме,
че днес е единственият ден.
Защо ли?
Ами
защото сме тук,
защото Луната свети
и даже Марс
е ей-толкова близо,
почти колкото всички непознати Галактики.
Защото
сме
живи.
Тук,
сега,
с надеждата
за утре.
29.08.2012
© Катя Пачова Todos los derechos reservados