14 oct 2008, 12:01

*** 

  Poesía
1134 0 8
Бродяго,
сърцето е ловец самотен -
омеква, вкаменява се, преде.
Подобно доверчива котка,
то чака малко обич,
непресторена милувка.
А после сън,
разходка в слънчев ден,
погреб на отминал миг,
погрешна мисъл,
верен звук,
порязващ цвят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцеслав Йонков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??