Абадон

3 jun 2015, 20:52

Poesía » Odas y poemas

797 0 1

Абадон
Пред бездънната бездна,
когато накрая самотен застанеш
и молитва празна, безплодна
към Бога страстно подхванеш
спомни си тогава за мене
и за моите дарове,
припомни си себе си
и грешни си блянове…
Те при мен те доведоха,
за да станеш нещо велико, красиво,
но и на робство също те обрекоха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Абадон

Искате да прочетете повече?

Propuestas