Абитюриенти

Отново розите в България са нацъфтели,

отново птиците строят гнезда,

а в пролетните нощи подлудели

отронва се понякога звезда...

... С изящно очертани силуети,

на младостта си с нежният овал,

момичета в ефирни тоалети

очакват с тръпка Първият си бал...

Внезапно възмъжалите момчета

като петлета се въртят край тях

и в откровените им деколтета

надничат със желания, и страх...

Все още те във приказки живеят,

а в приказките краят е щастлив,

не искайте сега да проумеят:

че Краят си е Край, дори красив!...

... Започват ритуалното броене

и с някакъв необясним възторг

живота си прехвърлят като бреме,

и недостъпни са сега за диалог...

Очаква ги нощта със изненади,

със нежни тайни и със луд копнеж,

защото са красиви, дръзки, млади,

макар че и Безкраят е рубеж...

Но кой ти мисли в нощи като тия,

когато сам си част от Вечността

обсебен от чаровната магия

на Любовта, Живота и Страстта,

и има път оттатък синевата

с мечтите ти дори съизмерим,

и там се вихри, нежен като вятър

живот без философия и грим...

... А сутринта, в мъгла от махмурлука,

накуцващи с обувки във ръка,

те ще си тръгнат, но далеч от тука,

оттатък хоризонтната дъга

и гените на българското племе

ще отнесат със младата си страст,

а ние в затъпяващо безвремие

ще чакаме по скайпа техен глас!...

25.05.2013.,

Коста Качев