11 nov 2010, 11:42

Аборт 

  Poesía » Otra
738 0 8

Аборт

(по Славяночка)

Отлитна нанейде дъхът на ванилия.
В утайка на дъното изгоряха лъчите.
Тя продума му тихичко, на предела на силите:
- А аз... им сънувах... очите...

Три дни Времето в люти скандали помете.
Три нощи "или-или" развързваха.
Някак си смачкано сви раменете:
- Може би малко избързахме...

- Много в живота има идилии...
Нямам квартира... Не стигат парите...
Единия си проблем сме вече решили...
Решете сега... със мен... да вървите...

Е, аз ще тръгвам... Ти си уморена...
Искаш ли нещо? Така... По нощите...
- Никого не искам да остава при мене...
Само се моля... да не сънувам... очите...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??