30 jun 2012, 22:30

Абстинентно 

  Poesía » Otra
742 0 9
Кучето надупчи тишината с хриповете си.
От козината му изпаднаха няколко букви,
колкото да отбележат бегло присъствието му.
Спеше и хъркаше, стиснало с лапи
въображаема котка, мъгла и скимтене.
Опашката му разреждаше въздуха бавно.
На същата плоскост, но малко по-вляво,
Джесика и Джерико си споделяха тайно
две чаши рубинено кисело вино,
наметнати с тясно и хладно мълчание.
Кокаиново-белите им прозрачни души
ги бяха пристрастили един към друг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??