20 dic 2007, 15:40

Абсурдност... 

  Poesía » Otra
1126 0 15
Съсиреци в отровено съзнание,
затлачили венозния си пулс...
Вътреутробно, давещо изгнание,
без такт отмерва болния импулс...
Остатъчни, неведоми причастия,
отпиват дъх от ритуалния бокал...
Сакрален миг, изригнали нещастия
заравят същността в леплива кал...
Стърчащи руините, опустяват,
с оглозгани до болка... сетива.
И каменни, следите избледняват,
издъхвайки във примка... пипала. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??