Гласове, скитници,
в пещи заринати писъци,
кошмари насън или житници,
минали свещи през тъмното,
табели, плакати - главите накланят си,
хора без име
за мен означаващи...
смътни интриги долавят се.
Кротко запалваш си,
тежко угасяш си,
с мислите винаги
дълбоко унасяш се...
По време на утрото бледо разсъмваш се,
... миг е щастието, тъй нетрайно.
Сърцето си брои минутите до края
и сляпо е - смъртта му - непозната
и в тялото се движи по земята,
врагът е кръв или кръвта е време...
което някой ще ти вземе
И като луд ли бързаш, не разбираш,
каквото търсиш не намираш.
Щом търсиш, отговори има -
и всичките душата ти проклинат.
Студени усои на змийски очи
се пишат за твои в отминали дни...
Картините - думи описани,
думите - кървави плисъци.
Шумове, движещи скучната мъка,
шумно те водят към нова разлъка,
на друма засича те
чуждата мъка
и даже двулична е -
ти си балъка.
Отровен изгонен, горен и смутен,
страхът те изостря след всеки нов ден,
невидимо някой те ръчка с ръжен.
Отново вратата се срутва пред мен
и сякаш се радваш на всеки нов член.
И ето - разбираш, че тъй си пленен,
заспиваш, събуждаш се...
с нова душа всеки ден.
© Полина димова Todos los derechos reservados