Ти болиш… дълбоко в мене...
И болиш… "във" душа и сърце.
А аз горя в пламъци и угасвам.
Аз - в огньове, а ти - сляп и ням!
Цялата съм в рани, неизлечими…
В ръка държиш кама, а другата-
широко протегната и нежно ме гали.
Така ли се дава горчива надежда,
за успокоение, за малко, за кратко?!
Че аз, недоубита… в огън и жупел,
изгарям в надежди, в жар и пепел!
Не нанасяш последен удар… подло! ...