Празна, студена стая и безброй заключени врати,

а в средата тъжно ридаят поруганите ми мечти.

И ето идва блаженият край на пътя ми в безкрая,

измъчена  пробягвам, на крачка съм от рая.

Но в миг пропадам във адска, огнена бездна

и там, на дъното, лежа като вещ безполезна.

Уморена от лутане, безкрайно душата ми издъхва,

без надежда последната опора в мене рухва.

И няма съм, безсилна съм за милост да изкрещя,

само мога жалка в нозете на Луцифер да пропълзя.

Раненото ми, голо тяло в агония  ужасна се гърчи,

без сили останало на своята зла съдба да се опълчи.