Ad vitam aeternam…*

Аз пак дойдох на твоя бряг Море-

дойдох смирен, дойдох разкаян

за да поискам тука и да спре

на дните ми керванът в Края!..

И в теб, по стар моряшки ритуал,

там някъде из тропика ти южен,

да свърши искам моят път, събрал

тъй много порив и възторг ненужен!..

... Но в лунна нощ по златните вълни,

когато и Стихиите утихват,

ще сбирам в шепи падащи звезди

и на Живота пак ще се усмихвам...

И ако има гибелна скала,

а бурите в зловеща надпревара

и фарът угасили са с мъгла,

ще метна там звезда наместо фара...

Изгубен в Необята екипаж,

загубил даже вярата във Бога,

(макар и да ме мисли за мираж!)

ще поведа в спасителна посока.

А стигнали във бурята до бряг

те ще разказват в кръчмите до късно

за Оня тайнствен, непознат моряк

със Дявола разбрал се- да възкръсне,

опънал и в безветрие платна

безсмъртен как лети над Океана

и как той на моряците в беда

помагал и изчезвал в Урагана...

Тъй от легендите щом стана част,

то значи пак в Живота съм се върнал

и Времето над мен ще е без власт,

поискам ли- дори ще го обърна

и пак в Ония безметежни дни

безумните мечти ще изживея,

ще любя пак крайбрежните жени

в моряшки кръчми сбутани до кея...

И цялата примамна синева

Море, на яростната ти Безкрайност,

от мостика могъл бих да зова

да ме приеме в дивото си Тайнство...

... Но вярвай ми, не ще се изкуша,

понеже знам: Страстта ми изживяна

безсмъртна ще е в моята Душа

и вечна в паметта на Океана!..

д-р Коста  Качев

*лат.: за вечен живот