Ада

9 jun 2006, 0:40

Poesía

581 0 4

Болка и единение,
скръб и изкупление.
Защо попаднах в това измерение.
Пламък толкова червен,
гони ме, преследва точно мен.
Сенките на мъртвите души,
толкова отритнати и измамени.
Болката гори,
не виждам, защото нямам и очи.
Пламъкът душата ми изпепели.
Останах без сърце,
без сърце, защото дяволът го взе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ада

Искате да прочетете повече?

Propuestas