radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
23 dic 2014, 7:50

Адажио 

  Poesía » Otra
621 0 12

   

 

Кокичета нежни – ридаеща пряспа –

на гроба на моята мила белее.

Премръзнала сянка с премръзнали краски

бродира тъгата по нея.

 

Но някак случайно, но някак небрежно

светът възхитен се преражда.

Сънувам оазис, сънувам надежда

в миражи безкрайност и жажда.

 

Ридаеща пряспа, мъгли и кокичета

на гроба мълвят подранили.

Копнежи с едно закъсняло „обичам те”

нашепват за моята мила.

 

На зимното слънце от ласката снежна

поех заслепен аз нататък.

Там моята мила с вселена от нежност

в съня на цветята ме чака.

 

 

 

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??