Адаптация

23 mar 2018, 15:05

Poesía

505 0 1

Плътен купол от студ
сам градя покрай своя живот.
Сам се смятам за луд,
сам изяждам отровния плод.

Свят със вкус на лъжи,
свят със мирис на празна надежда,
свят измит от сълзи.
В този свят аз добре ли изглеждам?

Нямам път, нямам вяра, нямам утрешен ден.
Но вратата към него отварям
и затварям я плътно след мен
път назад без въобще да оставям.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-03-24T10:48:28+02:00

Трудно е, но оцеляват само адаптивните! Браво!