23 oct 2008, 12:28

Адско страдание! 

  Poesía » De amor
647 0 2

Искам те сега, но едва ли ще те имам някога!

Видях те оня ден в магазина, ти стоеше и главата ми въртеше.
Да, щом минах до тебе, топлината беше адска,
ти беше, да, мацка, супер красива, талантлива, хубава и игрива!

Хъ...

Но защо не ти говорих,
да, злината аз я сторих.
Исках да те видя насаме,
заедно да бъдеме във живота,
но вече не е възможно, човече!

Обичах те тебе, но ти не ме разбра,
да, направо ме разпра и с очи ти ме съблече,
да обичам вече.

Да, да, но няма вече, не е възможно,
аз и ти много сложно, обичам те безбожно!

Защо ли си отиде и дума, не, дума не ти казах,
това е адското страдание, и моето желание.

Да, моето желание бе с тебе днеска да сме,
но явно не става, аз бях влюбен в тебе
и ти в мене, но, бейбе, нищо не получи,
защо ли така се случи!

(Припев:)

Хъм...

Да, това е мойто страдание,
обичам те, но къде си, къде избяга пак,
направи ме на глупак.

Да, това бе мойто желание,
с тебе заедно да сме, но превърна в страдание.
Не те видях и да, не се сбъдна моето желание!

стана

Обичам те и вярвам, че ще те видя някога,
желая да е сега, но ще мога ли без теб, не, не вярвам в това.

Ти ми хареса, да, помня все още твоята коса,
желая теб сега, да, но аз заслужавам ада,
защо ли не съм вече в ада, обичам те, да, знам това,
исках даже с теб да съм сега, но не може явно,
обичам те завинаги, оставани с мене винаги,
желая те, но минах ги.

© Иван Гюдюлев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??