10 oct 2023, 22:19

*** 

  Poesía » Otra
298 0 0

И щом Спасителят ни биде разпнат,

какво да кажа, на кого, защо ли?

След мълнията на нощта се страда 

и всеки дъх е по ръба на ножа.

 

След мълнията на нощта просветва

и как е трудна всяка първа крачка.

Освирепял, страхът гризе от нея,

докато бавно изсветлява мракът.

 

В мига, когато нещо си отива,

безсмислено е да протягаш длани.

Пусни на воля гълъб и въздишка

и смело чакай следващо начало!

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??