dochev89 (Боян Дочев)
53 15
15 may 2014, 16:55

* * * 

  Poesía » Otra
531 0 1

Споменът ме праща тихо пак
в къща бяла, сребърен чардак,
песен блага зазвучава ей така
и връща ме към чудни времена...

На детството отминалите дни,
игрите буйни, смелите мечти
ме хвърлят мигом в младостта
там на полета на любовта...

Как бяла беше пролетта,
как волна беше песента
и вървяхме двама под ръка,
две лудо влюбени деца...

Ала сланата в нашите коси
любовта тъй чиста покоси
и две сълзи се гонят в мене пак
сред двора пуст пред мъртвия чардак...

© Боян Дочев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пишеш добре. Но мисля че има още много , много любов да изживееш и срещнеш по пътя си. Рано ти е за отчаяние. Поздрави.
Propuestas
: ??:??