Аерогара 1

6 sept 2004, 9:29

Poesía

1021 0 1

Пред нас на опашката се целуват.

Ние стоим благопристойни.

Мислите ти вече пътуват,

а пък моите са неспокойни.

Раничка отваряш.Подаваш билета.

Тежкият куфар на лентата ляга.

Прегръдка, “Обичам те!”, след което:

“На първи изход пътниците за Прага”

Едно докосване с длани,

Преди да прекрачиш онази черта.

После от разстояние

усмихнато ми махаш с ръка.

Дълго между забързани хора

оставам и с поглед следя

как ситниш по коридора…

“Самолета за Прага отлетя…”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.