penholder (Поли)
37 67
20 oct 2008, 0:28

Aeternum vale 

  Poesía » Otra
706 0 4
прегръщам те със стих последен
и се моля да го прочетеш
по вятъра...


разгръщам лист измачкан
и с трепереща ръка
изписвам името ти
търся ги
но тъй и не намирам
тях
правилните думи
с които да ти кажа
онова
което вече знаеш
прекалено късно е
и прекалено грешно
времето е сякаш спряло
и ми шепне тихо
сбогом
светлината бавно ме обгръща
и ме води някъде
към непознатото
със сетни сили
слагам в плика обгорен
лист измачкан
и на две прегънат
а на него - име
на победа
нечия
но не и моята
а отгоре - цвете
издъхнало кокиче
спомен за едно
начало
и една прегръдка...
за из път
писмото запечатах
с целувката
която тъй
и не получи
вятърът ще ти я предаде
не ще те сбърка
усмивката ти
е една
но моля те
когато го отвориш
не го захвърляй в ъгъла
сред счупените ми надежди
и мечти
страх ме е
ще се пореже на парчетата
а знаеш ли
приятелството трудно
се залепя...

© Поли Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "но моля те
    когато го отвориш
    не го захвърляй в ъгъла
    сред счупените ми надежди
    и мечти
    страх ме е
    ще се пореже на парчетата
    а знаеш ли
    приятелството трудно
    се залепя..."

    Наистина е прекрасно! Много ми хареса.
    Поздрави!
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Изчетох го на един дъх... харесвам стихове, изтъкани от емоции, като твоите
  • Хубав стих, силни чувства,
    прекрасен език, браво!
    Желая щастие!
Propuestas
: ??:??