Ето ден пореден отминава,
а в копнежите си искам само теб
и със себе си се боря, за да те забравя,
и бягам аз от моето сърце.
Знам, че някъде си там
и правиш някой друг щастлив
с усмивката прекрасна
и с твоя свят невероятен и красив.
И когато стана сутрин рано
и отпивам от горчивото кафе,
гледам в отражението си мътно,
сякаш разбила се вълна от дълбините на буйното море.
И от пяната се раждаш като Афродита -
божествена, невероятна - да, това си ти:
Прелестна, така омайна,
с най-черните и бляскави коси.
Заслепен от тази гледка в съзнанието ми
пак си ти и събирам смелост аз
за следващата пречка, която по пътя ми ще се яви.
Ще се боря с всяко зло, което идва,
с всяка болка причинена
и ще моля любовта несподелена
да бъде само минало зад мене.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados