Отново в скромната вечеря има камъни,
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите,
и облеклото бе вечерно и парадно.
След маскенбала, за десерта да останете –
предизборни лъжи и то така – на гладно.
В банкетна зала сме, а вън са сиромасите,
незнайно как, за пир – сред чумата са чули.
През гърбовете се поглаждат, по стомасите,
дории мършави те стръв са – за акули.
А загасят ли шутовете канделабрите,
това ще значи – маскарадът вече свърши,
за афтър парти ще послужат първо храбрите,
на преживелите вечерята си мърши...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados