До твоята къща,
на завоя
зад дърветата се крия.
Страх обгръща
моята роля
и сценария го трия.

Не мога вече,
да играя,
да се правя на щастлив.
От теб далече
и след края
изхабен като молив.

Три сезона
екшън, драма.
Кой прецакан? Пак съм аз.
В грешна зона
бяхме двама,
да се лъжем донесвяст.

Бях на моста
всеки ден,
исках само да заспя.
Макар и доста
наранен,
пак готов да ти простя.

Аз си зная
как съм страдал
и че още ме държи,
как след края
съм си лягал
и заспивал във сълзи.

С телефона
във ръката,
будех се на всеки час.
Като икона
на стената
гледах твоята снимка аз.

Агония вече
е любовта.
Сладък спомен отпреди.
Каза, отсече:
“Край с това”
и всичко в мене нарани.

Нека спре
сърцето в мене.
На любов не се научи.
Нека умре
за нула време…
Всичко просто да приключи.