Седнал на сянка в трънака,
Мравчо горчиво заплака.
Рони сълзици момчето,
че нарани си крачето.
Както вървеше по друма,
спъна го някаква гума.
Просна се Мравчо в тревата
и си загуби торбата.
Убоде си петичката
на трънчето в тревичката.
Затова плаче, не плаче
нашето малко юначе,
че може с бастун да ходи.
Но друга беда го споходи -
майка му ще му се кара,
че си изгуби товара -
огромно зърно пшеница,
за цяла зима храница.
© Генка Богданова Todos los derechos reservados
ЖАНЕТ, ЧУДЕСНО СТИХЧЕ СИ МИ НАПИСАЛА ОТ ИМЕТО НА ТВОИТЕ БОНБОНЧЕТА!ПРЕДАЙ ИМ ЦЕЛУВКА ОТ МЕН И ИМ КАЖИ, ЧЕ ГИ ОБИЧАМ!