9 feb 2015, 12:42

Ах, любов! 

  Poesía » De amor
711 0 2

Свикнах да те нямам,
в душата ми е като в църква.
Покой и тишина
те чакат да се върнеш.

Даже времето е спряло
да чака теб и мен.
Всичко е потъмняло
и мрак е всеки ден.

Извъртам глава
да не гледам теб и нея.
Задържам си дъха,
как да живея?

Все нищо ми няма,
а всъщност всичко ми е.
Таз любов голяма
изпълнила е моето сърце.

Остави ми тъга
да се храня с нея.
И ето вечерям сега
„най-вкусната” вечеря.
 
Поредна хапка правя,
а този вкус аз искам да забравя.

Ти не си мой!

Ще разбия на парчета
любовта ни да не зная,
че всичко си е отишло,
че дошъл е само краят.

Ах, любов,
всичко в мен си убила.
Един път си слабост,
друг път – сила.

© Ивета Врескова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много благодаря!
  • Мила Евета, добър ден! Никак не искам да тъжиш и затова съм при
    тебе. Спокойно, такъв е живота, но все още е пред тебе.След като си осъзнала, че е дошъл края, бъди смела, имаш си дарба -влюби се в нея! Има време на тъга, има време и на радост.
    Пожелавам ти скоро да те прегърне радостта!
    Поздрав за творбата ти и за теб, мило момиче, успех!
Propuestas
: ??:??