ах, морето...

17 ago 2007, 15:05

Poesía

757 0 5

Ето, слънцето прежуря.
Спират своят бяг вълните,
и мисълта ми тъй ажурна
отсява пясъкът на дните.
Неусетно отлетяха те,
- като чайки в океана.
Не усетих капчица море
да се влее в кръвта ми.
Но усетих как едно момче
ме изпива с поглед ням.
Сякаш вино съм - розе
а не - бездънен океан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ах, морето...

Искате да прочетете повече?

Propuestas