Ако животът ми беше започнал в гнездо

-топло, скрито, високо и меко,

сред шепот от дъжд и шум от разлистване,

щях всяка година от там да отлитам

с нова младост и ведро потомство окрилено...

Ако бях се родила на люлка,

През ветрове и мъгли

Щях да пътувам между изгрев и залез

От нечия сила задвижена

Безвременна пленница на част от кръга...

Ако домът ми бе лодка

Щях да изгребвам водата със шепи

И в елмазни кристалчета сол

По ръцете ми слънцето щеше да свети...

Щяха да слизат звездите от двете страни на веслата,

Щях да бъда играчка с компас на безразлични торнада...

Ако живеех със тебе,

Щях да бъда на стреме

Обсебена от конесмирителни страсти

От юзда като мъжки ръце около кръста усукана сластно

Щях да вибрирам във тръс, да се гъна в галоп,

Да обяздя посоката, с колене да я стисна

А копито да трака на сърцето в най-бързия ритъм...

Ала ти си в далечен и с ледени зидове дом,

С куче пазач, електронни аларми и гардове в кули

Обитаван от скучен разкош и нападателно скудоумие.

Обикалян от мръсни съмнения, неосезаеми и бездумни,

Дълбокият ров с безлюдно безпътие вместо с вода  е напълнен...

Защо ли, обаче, душата ми там все отлита

И разбита се връща, щом сутрин отворя очите си...