Ти си тръгна и това е! Думи нямаше... Мълчание.
Кой ли можеше да знае? Дълга тишина... Страдание.
Ти си тръгна и се връщаше. Без целувки... Наказание.
А какви ли грехове изплащах, че боли за назидание?
Пак те виждам, но това е! Думи няма... Безразличие.
Някой може ли да знае, че бе жена, която ме обичаше?
И ме молиш да говоря, да не ползвам стари фрази,
в миналото щеше и да стане, но само, ако бе онази....
Стискай зъби, съжалявай!!Сълзи няма... Просто болка.
Ти мен не питаше тогава, боли ли ме и как... И колко.
Сега боли, но съжалявам.Думи нямам... Безразличие.
Ръка аз мога да подавам, но само от благоприличие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse