Ако бях вода
... да се влея във вените ти
... да потека с кръвта ти
... и като река
по бреговете ти ще мина,
следи от бурите да залича
... и да бликам като извор на спасение
за твоята измъчена душа ...
Ако въздух бях
... всеки миг да съм ти нужна
... да разлея в гърдите ти безкрайната забрава,
за да може всяка болка да ти стане чужда
... завинаги... Аз да съм началото и края...
Ако огън бях
... светлина да сея над пътя ти далечен
... и дланите... да мога да ги стопля
... в мрака да съм, щом явиш се отдалече,
с пламък само очите ти да мокря...
... Ала аз съм само капчица от нежност,
наричана с най-различни имена
... едновременно отричана и копняна в безднадеждност,
облечена във форма на жена...
Със сълзи силни поне от хиляди реки
... с дихание чисто като утринна роса,
до теб ще бъда неотклонно във всичките ти дни
... защото те обичам, моя сбъдната мечта...
© Натали Todos los derechos reservados