30 mar 2010, 19:23

Ако честичко откъсваме от нас самите... 

  Poesía » Otra
519 0 5

Кажи ми, скъпи, наблюдаваш ли звездите?

Защото виждам как летят в очите ти...

Бях чувала веднъж, че именно душите

на умрелите се крият в блясъка им...

 

Да се спори със неверниците няма смисъл -

глухи са, като камили, слепи - като користта.

Дълго мислих - ако някой Библията е написал,

ти не вярвай, че го е направил "Просто ей така!".

 

Хорските души са много, духовете - малко,

те убиват, без да мислят... за парченце хляб...

Карат те да бъдеш тяхна закачалка,

друг път си торба за стихване на яд...

 

Тази книга ти я давам самоволно,

прочети я, после пък я подари,

всяко мъничко дете ще е доволно,

ако мир в света се възцари!

 

Помогни на Господ да спаси душите,

не мисли за своята - не бива да си лицемер.

Ако честичко откъсваме от нас самите -

лозето ще е богато откъм гроздобер!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дано, Ангел!
  • Мъдрост и доброта откривам в твоя стих-послание, Мони!
    Взех си мъничко!
    Дано успеем да го изпълним!
  • Благодаря ви!
  • Много добре и точно написано!!!
    "Помогни на Господ да спаси душите,
    не мисли за своята - не бива да си лицемер.
    Ако честичко откъсваме от нас самите -
    лозето ще е богато откъм гроздобер!"
  • Много оптимистично Толкова малко е нужно за да бъдем щастливи, но ние все пак сме хора и това е трудно осъществимо.
    Много ми хареса! Поздрави
Propuestas
: ??:??