АКО ИСКАШ
Ей, Дяволице!
И аз чакам реда си...
Пазя неизмито онова място на бузта...
Така ме перна с опашката си...
А после се скри зад дебелия ствол
на Ябълката...
Гледаше ме и се усмихваше
хитро...
Ей, Дяволице!
Пак ме гледаш.
Но кой ти отхапа опашката?
Скрий се зад оназиш маслина,
а аз ще Го напердаша с клоните
от емела,
под който се целувахме...
Ей, Дяволице,
когато утре ще се усмихваш
на друг,
забрави за онзи глупак,
който не миеше бузата си!
Той си е направил сандвич
от маслини и ябълки
за из път...
Ей, Дяволице!...
Закичих ревера си с твое бяло ПЕРО.
А опашката ти е в джоба ми.
Хвани ме, ако можеш...
Ако искаш...
© Диана Маринска Todos los derechos reservados