Залез в чуждите очи.
Обричаш ме на самота.
Но нищо в мене не гори
със болка за несбъдната мечта.

Крачките ти отброявам,
а те отвеждат те навън
и бавно в мене се унищожава
желанието да сънувам този сън.

Не искам да те спирам в този миг.
Не искам да си връщам любовта ти.
Обричаш ни да сме и аз, и ти, сами,
а аз ни обричам да няма път обратен.

Недей да търсиш сълзи в моя смях,
недей да искаш ревността да ме изгаря.
Откакто превърнахме святото в грях,
само безразличието в мен се повтаря.

Продаваш ме на някой друг.
Отхвърляш ме. Дори съм ти противна.
Но и ти не ще се върнеш тук
с физиономията си жалка и наивна.

Това не е болка, а безразличие,
което във очите ми четеш.
Ти беше изгревът. Обичах те.
Но днес се губим. И не можеш да го спреш.

Най-смешното е, мили мой,
че само аз съм се примирила.
Искаш но не можеш да си мой герой,
когато и инстинктите от теб съм скрила.

Копнееш да те търся след раздялата,
да умирам в изгаряща празнота,
но знаеш, че аз винаги съм оцелявала.
Ти искаше, но аз изтръгнах от нас любовта.

Залязваш. Утре друго ще изгрее.
Ще преживея без ръцете ти нощта.
Отивай си. До мен не можеш вече да се смееш,
щом веднъж поискал си да съм сама.


09.12.2002г.
гр. Сопот