Ако изчезна ненадейно някой ден,
а северният вятър ме прегърне,
от мойта вярност странно запленен,
омаян и смирен до мене тръгне?
Ако изчезна ненадейно някой ден,
с морето на любов да поиграя,
а то, от мойта волност впечатлено,
поиска да съм негова до края?
Ако изчезна ненадейно някой ден,
с нощта да скитам с нея да лудея,
ще плачеш тайно, силен но сломен,
ще искаш да съм с теб и да се смея.
Когато разбереш, че ти се вричам,
и с цялата ми същност те желая,
дано не стане късно за обичане,
а аз да съм изчезнала с безкрая.
© Неземна Todos los derechos reservados