Не ме видя и ме подмина,
а аз стоях на кръстопът,
не чу гласа ми в таз пустиня,
но устните ми все мълвят.
Обърнах се с надежда в мрака,
но пусто беше всичко там,
нощта безсилна с мене плака,
на нея болката ще дам.
На вятъра ще се помоля
да ме води все към теб,
по твойте стъпки, твойта воля,
ще те търся аз напред.
Очите ти са два фенера,
в тях има пътеводна светлина,
и блясъка им искам да намеря,
пътеката за мен да осветят.
Векове вървях и теб не срещнах,
към нищото се връщах всеки път,
на съдбата знаците са грешни,
щом пак съм аз на кръстопът.
Но ако вървиш по същата алея
и видиш ме във женски нечии очи,
и мислиш, че съм аз, попитай нея,
къде да търсиш изгубените ми мечти...
© Милена Войкова Todos los derechos reservados
и мислиш, че съм аз, попитай нея"
Много хубав стих!
Поздрав!