Ако можех днес да се усмихна истински,
да погаля утрото със радостни очи,
да кажа:"Майната му, тъй е писано!
Какво пък, няма вечно да боли!"
Ако можех днес да протегна длан към птиците,
да се порадвам и на най-дребните неща
и щастлива, отнесена в беззвучие,
без злоба и без мъка напред да продължа.
Ако можех, но днес отново без желание
посрещам с болка, светла утринта.
Единствено стените чуват моите ридания,
ридания, които се сбогуват с радостта.