Ако можех да плача,
сега може би щях да съм добра.
Ако можех и да грача,
щях да се превърна в гарга зла.
Де да можех на студ да те оставя!
Щях да успея да стана стена!
Вече знам, че ако можех да обичам,
щях да бъда сърце.
И ако можех души изкусно да събличам,
щях да бъда нежни, майчини ръце.
А ако не ме беше страх да се влюбя,
щях да бъда сега Бог!
И ако успявах да не трепна, докато те любя,
щях да бъда плесник суров.
Ако можех всичко да ти кажа,
сега щях да съм гадател.
И ако можех поне да си помисля, че те мразя,
щях да успея да стана мечтател.
И ако си позволявах някога да се моля,
щях да стана вярваща.
И ако можех да те стопля,
щях да бъда камина пареща.
Но аз мога само да те паля и да те гася.
Мога да ти дам да се облегнеш на мойто рамо,
когато имаш нужда от това,
до теб ще бъде мойто тяло.
Колко? Колко дълго би живял без мен?
Колко пъти и без мен живя?
Колко пъти бях до теб?
Ами колко още да вървя?
Колко само не разбра,
че това съм аз!
Колко късно ме позна?
Този път оставам пас.
Ако можех просто... Но не мога!
Намери си такава - можеща!
Намери си такива, които са богове, а не хора.
Намери си гара, стена и молеща!