Ако можех да те изкрещя!
В черупката на орех
би усетил ударите на земята.
Ако можех времето да спра!
Когато Вярата помолех
да отърси от мъките душата.
Ако можех от себе си да те спася!
Би докоснал падаща звезда
и там, където събира се денят с нощта,
би чул звука от флейта в небесата.
Ако можех силно да крещя!
Бих те изтръгнал от мен!
Но си мой! Ще те задържа!
Дяволе, до сетния ми ден...
© Елeна Todos los derechos reservados
M1234567891 (Миночка Митева)
valia1771 (Ивон )