24 jul 2014, 2:52  

Ако можеш 

  Poesía » De amor
624 0 2

Разсеян, тъжен ще рисуваш любовта!

Ще я превърнеш в плачеща върба!

В трева, прекършена от ранната роса!

Като две протегнати ръце, но към весла!

 

Ако можеш - в този миг ме прегърни!

 

Ще се загледаш в небето

В далечен облък бледо син.

И ще искаш със сърцето.

Да го вземеш за подир!

 

Ако можеш - в този миг ме забрави!

 

Отдалече, ще ти прошепвам с наслада!

С вятъра, ще те докосвам с прохлада!

От моят нежен полъх, няма да те заболи.

Спомен от нейната милувка, ще те  натъжи!

 

Ако можеш - в този миг ме прежали!

 

На бързо ще ме сънуваш - нощем унесен в съня!

Тревожна   как  се завръщам и аз у дома!

Студено ще ти е не защото в печката няма дърва!

Да те погледна, да те погала, затова  ще съм дошла!

 

И ако можех - в този миг сама да се утеша!

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??