Ако можех послание да ти изпратя,
със птиците при теб да долети.
Или по вятъра да ти го пратя,
реката във прегръдки да го приюти.
Ако можех с мислите си да достигна
до твоето, самотно в този миг, сърце.
С ръката си главата ти да вдигна
и сълзите да изтрия от твоето лице.
Ако можеше да чуеш мойте думи,
да усетиш, че за теб сърцето бие.
Да спреш със леден дъх кръвта ми
и погледът ти от любов да ме убие.
© Даниела Илчева Todos los derechos reservados