... ако не искаш слабостта на сърцето ми, то вземи силата на главата ми...
Нямам комин, край който въздишки да кътам,
ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.
Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,
безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава...
Нямам сукно връз тебе с усмивка да метна,
ни шарена китка във облак-хоро да я скрия.
И дълго да давиш душата си, мой самин клетнико,
че има сукна – и ги гледаш, и вино забравяш да пиеш.
Но имам на билото впитите нокти орлови,
и по скалите следи от змеици и ручеи.
И във сърцето тежи – не пендар, а олово, ...