Ако решиш да ме обичаш истински,
(Поетите не вярват в думи. Парадокс.)
не искам с теб във писмен вид.
Все още лъхам на живот.
Хвърли се в страстите си на безумие.
Тъй, както с тяло го усещаш.
Умът ти толкова любов погубил е,
че си измисляш хората погрешно.
Ако решиш да ме обичаш истински,
не ме оставяй в грозната компания
на самотата ми - порок единствен,
завързал болка и страдания... ...