Любов ли е, ако не заболи,
дори в една секунда от безкрая?
Сълзи, но и усмихнати очи,
прехвърлящи ни от ада и към рая.
Една безмълвност двама ни мори
в съвсем неосъзнати още знаци
на истински сразяващи стрели,
превърнали ни сякаш във глупаци.
Дали е болката от любовта –
душите ту загасва, ту разгаря?
Преминахме през дързост и вина,
нека от тях да сътворим омая!