Ако някога се почувстваш самотен, някъде далече от тук, вдигни просто поглед нагоре и се вгледай във Млечния път. Там ще откриеш пътечка, обсипана с ярки звезди. Бавно тръгни ти по нея, тя до мен ще те води - помни! За това нямаш нужда от пари за билет. И за любовта ми не са ти нужни пари. Просто уверено върви все напред, а когато стигнеш края, поспри. Ще ме видиш, приседнала тихо, с колене, към гърдите присвити, с очи, вперени високо в звездите, тръпнещи в очакване да те видят. Не казвай нищо тогава! Просто за миг поседни. Заедно да се вгледаме във звездите, заедно да помълчим. ***************** Сега разбираш защо няма нужда от думи. Звездите всичко казват - нали? Те пазят нашите спомени, те разкриват наште мечти. Виждаш ли? Колко много без думи научи. Виждаш ли? Колко много без думи разбра. Сега е време да тръгнеш обратно и да се върнеш в реалността. И помни! Ако някога отново се случи да се почувстваш безсилен и сам, вдигни поглед просто нагоре и ще ме видиш – Аз ще съм там. И пътя вече го знаеш. Все напред по звездите вървиш, а когато стигнеш накрая, ще намериш сили да продължиш.
Дано за всеки да има по една такава патечка,която да ни води напред и да ни дава сили да се борим със самотата и тъгата.
прекрасен стих.Поредният прекрасен стих!
Поздравления Емануела! БРАВО! 6*
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.