Ако някога в тихата вечер подариш ми целувка една
и с прегръдка гореща успееш да прогониш от мене съня -
и луната тогаз ще угасне, и звездите, една по една,
ще угасват те тихо и бавно, давайки път на страстта!
Ако някога в тихото утро ти целунеш мойте очи
и със дума красива накараш душата ми пак да трепти -
знай, тогава нищо не искам - ти ще ми стигнеш в студа
да ме топлиш с тяло и нежност, да си с мен до смъртта!
Ако някога в тихата вечност пак разделени сме с теб,
ако случайно нейде ме видиш, превърнал се в буца от лед,
загърни ме с косите си черни, дай ми от тях топлина,
напомни ми колко си важна - по-важна от всичко в света!