22 abr 2011, 0:16

Ако някога 

  Poesía » De amor
1668 3 19

Ако някога слънцето мръкне

и звездите за теб не блестят,

ако търсиш пак начин за връщане,

ще ти трябвам ли аз за из път?

 

Ако птиците в утрото млъкнат,

онемели от страх и лъжи

и изчезне в зениците огънят –

ще ти трябват ли мойте очи?

 

Ако вятърът в клоните стихне,

наранен с не една суета

и в ръцете ти Юда издъхне,

ще ти трябва ли мойта душа?

 

В онзи миг, след предателство жалко

в моя пристан за малко се спри...

Ще затворя дълбоките рани,

ще изтрия две скрити сълзи.

 

Ще ти дам шепа обич и вяра –

моят свят е за теб свобода.

Коленича сега до олтара

в онзи храм, окрилил любовта.

 

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??