И ако някога надскочиш пустотата,
катерейки поредния провал,
със поглед взрян във своята отплата,
от всеки взел и с корист нещо дал.
И ако някога очите ти прогледнат,
за болката на смисъла във теб,
краката отмалели ще приседнат,
преди да се превърнеш в кубче лед.
Тогава ще откриеш Светлината,
заложена във теб от памтивек,
прикрита зад гърба на тъмнината,
ще затупти в сърцето на човек.