***
И сянката, която ме прегръща,
понякога е виждала дъга...
В тъмата си сълзата си преглъщам,
закотвена във вечна самота...
Ненужно почернелите ми думи
пристъпват като смъртник пред смъртта...
Не искам да ги сменям с други!
Защото ги родих като Душа!
Ако някога пробягам самотата
и стигна до водата без солта...
Не искам да забравя времената
на парещия пясък от брега!
© Арлина Todos los derechos reservados